Ролята на лидера е изкуство да намериш баланс между мотивация, контрол и делегиране.
В зависимост от нивото на мотивация и компетентност на служителите, вашият стил на управление трябва да се трансформира. Нека разгледаме четирите основни ситуации, с които лидерът може да се сблъска, и как да действа във всяка от тях.
Млад и неопитен, но мотивиран: ролята на учителя
Представете си служител, който току-що е започнал работа във фирмата. Той е ентусиазиран, пълен с енергия, но все още не знае как точно да постигне целите си.
Ниво на компетентност: ниско
Ниво на мотивация: високо
Вашата задача е да бъдете учител и пример за подражание.
Какво да направите?
Определяйте задачите ясно, като ги разделяте на разбираеми етапи.
Показвайте на личен пример или прикрепете служителя към наставник за обучение.
Контролирайте процеса и резултатите, за да коригирате курса навреме.
Важно: Не претоварвайте с прекалено много контрол, за да не угасите ентусиазма на служителя. Дайте му усещане, че го подкрепяте, а не го притискате. Това е като да учите дете да кара велосипед: дайте му опора, но не дръжте кормилото прекалено здраво.
Опитен, но загубил мотивация: ролята на вдъхновителя
Случва се опитен служител, който преди е постигал отлични резултати, да започне да „буксува“. Той има знания и умения, но му липсва желание да продължи напред.
Ниво на компетентност: високо
Ниво на мотивация: ниско
Вашата роля тук е да бъдете мотиватор и вдъхновител.
Какво да направите?
Разговаряйте със служителя, за да разберете причината за неговата демотивация. Може да става въпрос за лични обстоятелства или за липса на предизвикателства.
Подчертайте важността на неговата работа за екипа и компанията. Усещането „тук не ме ценят“ често води до саботаж.
Дайте възможност за инициатива, предлагайки нови и интересни задачи. Понякога хората губят интерес, защото работата е станала твърде рутинна.
Важно: Показвайте, че цените приноса на служителя, и предлагайте подкрепа, а не натиск.
Мотивиран и компетентен: ролята на партньора
Ако имате служител, който се справя чудесно със задачите си, не изисква постоянна подкрепа и е вдъхновен от работата си, това е идеалният случай.
Ниво на компетентност: високо
Ниво на мотивация: високо
Тук лидерът трябва да прояви доверие.
Какво да направите?
Делегирайте задачи, като давате на служителя повече свобода в тяхното изпълнение.
Уважавайте неговия професионализъм и избягвайте прекомерния контрол. Компетентните служители ценят автономията.
Дръжте се като старши партньор, с когото могат да се обсъждат стратегически цели и нови идеи.
Важно: Мотивирайте такива служители чрез признание за техните постижения и предоставяне на перспективи за развитие.
Неопитен и демотивиран: ролята на кризисен мениджър
Най-сложната ситуация възниква, когато служителят няма нужните умения и не проявява желание да повишава своята професионалност. Той може да не вярва в собствените си способности или просто да не вижда смисъл в задълженията си.
Ниво на компетентност: ниско
Ниво на мотивация: ниско
В този случай лидерът трябва да комбинира строгост и подкрепа.
Какво да направите?
Установете ясни очаквания и граници, за да разбере служителят какво се изисква от него. Договаряйте резултати и следете сроковете.
Провеждайте редовни срещи за проследяване на напредъка.
Постепенно увеличавайте мотивацията му, като предлагате малки, но постижими задачи.
Подкрепяйте, но поставяйте граници. Покажете, че сте готови да помогнете, но има правила, които трябва да се спазват.
Важно: Ако след всички усилия служителят не се променя, помислете дали той е подходящ за заеманата позиция.
Екипът като механизъм: обединение на различни служители
Често в екипа се съчетават хора с различно ниво на опит и мотивация.
В такива случаи ролята на лидера става по-сложна: необходимо е да се намери начин да се разкрие потенциалът на всеки член на екипа.
Признавайте способностите на служителите и разпределяйте задачите справедливо. Нека професионалистите водят сложни проекти, а новаците да се развиват чрез ясни и разбираеми задачи.
Давайте възможност за обучение и развитие на тези, които се нуждаят от това. Показвайте уважение към приноса на всички: ако някой прави по-малко, това не означава, че неговата работа е маловажна.
Научете се да виждате силните страни на хората и им помагайте да ги развиват.
Демонстрирайте увереност в своите служители и създавайте култура на доверие.
Когато всеки служител усеща, че приносът му е значим, екипът се превръща в добре сработен механизъм, способен да постига високи резултати. Вашият стил на управление става катализатор на този успех.
Comentarios