Коя е основната грешка, която допускат жените на работното си място?

Те са множество, и всички те се отнасят към различни прояви на усвоеното от детството поведение на „добро малко момиче“. Такова поведение е удобно за другите и безопасно за самата жена, обаче то не води до нейната самореализация и постигане на целите. Например на събрание в колектива тя може да остава не чута, а предложенията, които тя подава да не се приемат на сериозно. Това може да се случи поради тих и неуверен глас, детски интонации в гласа или усмивка не на място. Или когато жена с комплекса на малко момиче стои пред избора да продължи да се бори или да се предаде, тя често се предава. Или допускат грешка като започват да се държат като мъже, за да спечелят битката. А всичко, което трябва, е да се държи и да действа като зряла жена. Жени с комплекса на „малко момиче“ се страхуват да изразяват открито своето мнение, да отстояват това, в което вярват, да защитават своите ценности и убеждения. Те се притесняват какво ще кажат другите за тях, ако започнат да се самоутвърждават открито. Ние работим за отстраняването на тези грешки, за да може жената да се реализира и в семейния живот, и в своята кариера.

Какво ви доведе в системата на Норбеков?

Винаги ме е интересувала духовната страна на методиката на Норбеков, как да разкрия вътрешната си сила. Чрез оздравителния курс преди години получих първите резултати, които още повече ме вдъхновиха да продължа да се обучавам. Моите първи резултати бяха самите усещания в тялото, тези потоци на топлина, прохлада, усещанията на енергията, които създаваме благодарение на емоционалната промяна,благодарение на състоянията на радост и удоволствие по време на упражненията. И това даде физически резултат, като се възстанови зрението ми, с което имах малък проблем. Но най-много ме впечатли разкриването на нови състояния. Това, което човек изживява като любов, нежност, благодарност, вътрешна сила, увереност. По време на курса тези състояния се разкриват много по-ярко и човек получава вдъхновение, окриленост, които след това може да приложи в своя живот.

Любовта, която създаваш на курса, можеш да я приложиш в отношенията си с близките. Състоянието на благодарност променя твоя характер. Ставаш благодарен човек, започваш да забелязваш всяко малко добро, което ти е направил някой. Нежността, която тренираш, можеш да я изразиш в отношенията с детето си или със съпруга. Силата, която разкриваш на курса, се проявява като увереност в твоите действия, в твоето поведение. Постепенно с тренировките се появява разбиране на чувствата на останалите. Започваш да усещаш отражението на мислите на другия човек в себе си. Например ако на някого около теб му е студено, внезапно можеш да усетиш, че и на теб ти е студено. Ако някой е гладен, ти, макар и хапнал скоро, можеш да усетиш този глад.

На следващите етапи по системата на Норбеков, в работилницата на успеха, в клуба на милионерите, хората тренират и развиват тези способности. Не става веднага, необходими са редовни тренировки.

Добре, какво трябва да направя, ако искам да стана успешна бизнес дама и да печеля много пари?

Самата постановка на въпрос не не е вярна. Зад фразите „успешна бизнес дама” и „печеля много пари” стои нещо конкретно. Тоест, от неопределеното трябва да вървим в посока към по-конкретни и ясни неща, които можем да си представим. Какво за вас означава успех? Човек трябва да създаде перспектива, нещо конкретно, към което се стреми. Когато става въпрос за пари, по същия начин – „много” за всеки човек е различно понятие. Освен това, когато на първо място поставим печалбата, в последствие човек започва сам да си пречи. На първо място трябва да е заложено удоволствието от работата и самореализацията. Ако работата му причинява страдание, печалбата не може да компенсира неговите усилия и мъчения. Човек натрупва напрежение, недоволство, което се проявява като умора, отвращение към работата. Може дори да започне да боледува като начин да избяга от тази работа. Затова още при формирането на идеята за бизнес, за работа е необходимо да бъде заложено това, което освен печалба на теб ти носи радост. Попитах човек, който е преуспял в търговията с метал, какво му харесва в неговия бизнеса. И той ми обясни, че получава удоволствие от самата организация на бизнес процеса. Но ако махнем удоволствието и оставим само парите, това ще се превърне в страдание.

А ако човек иска да намери любовта, но все не попада на подходящия човек, какво може да направи?

Да се научи да обича. Обикновено ние срещаме този, който е най-подходящ за нас. Може би дори и в страданията си ние израстваме. Обаче ако изберем страданието, то ще срещаме партньори, които ще ни карат да страдаме. Ако изберем щастието, ще срещаме партньори, които ни правят щастливи. Преди да търсим отношения с някого, трябва да поработим върху себе си. За да почувстваме, че заслужаваме това щастие, към което се стремим. Някои хора получават най-прекрасния човек в живота си, но тяхната занижена самооценка води до постоянни съмнения, до недоверие. Човек, който не обича себе си, се съмнява в чувствата на другия. И със своята подозрителност, със своите страхове или ревност той предизвиква това, от което се страхува – остава сам. Ние не можем на сила да направим някого щастлив, ако той самият не го иска. Както и нас не може да ни направи щастлив някой, ако сме нещастни. Не трябва да чакаме спасител, а да се научим да бъдем щастливи както в отношенията, така и когато сме сами. И подходящият за теб човек ще дойде в живота ти, когато най-малко го очакваш.

Как да се научим да бъдем щастливи?

Като сме благодарни, като получаваме удоволствие от дребните неща. Сега с вас пием чаша кафе – да й се насладим. Да не се връщаме като мазохисти към болезнени ситуации от миналото си, за да пострадаме още малко днес. Да приемаме миналото си с любов и благодарност, да обичаме себе си със своите сили и слабости, достойнства и недостатъци. Да обичаме родителите си и да спечелим тяхната благословия в свой адрес. Ако правим нещо, да дадем всичко от себе си. Ако наистина харесваме някого и създаваме отношения, да бъдем в тях тотално. Да се постараем всеки ден да бъдем най-добрата част от себе си и тогава тази, не много хубавата част от нас се смалява. В своето противопоставяне на собствените си слабости в поведението, в характера, в самочувствието, ние растем и се развиваме. Можем да започнем от малките стъпки, като всеки ден намираме за какво да сме благодарни на съдбата си - затова че сме се събудили тази сутрин, че днес времето е прекрасно, че сме здрави, че родителите и децата ни са до нас, да пожелаем на родителите си здраве и да дадем своята благословия на децата си, да сме благодарни, че имаме покрив над главата и храна на маса.

В отношенията е важно жената да знае, какво иска като отношение към себе си и какво поведение на мъжа или негово отношение за нея е абсолютно табу. С годините в нас се изграждат вътрешни, може би неосъзнати знания, какво отношение към мен ме прави щастлива и какво може да ме направи нещастна. Трябва да ги осъзнаем, да ги извадим на бял свят, да видим с какво можем да направим компромис в едни отношения, а с какво не. За дълготраен семеен живот са важни дребните неща, битовизмите, но когато има голяма любов, те могат да се преодолеят. Освен това, трябва да знаем себе си доста добре, за да разберем още на етапа на срещи, можем ли да дадем на този мъж, това, което той очаква да получи от нас в отношенията ни, може ли той да стане щастлив с мен, а аз с него.

Да кажем, вие сте добра домакиня, това може да стане плюс за мъж с подобни очаквания. Обаче се срещат и мъже, за които това не е толкова важно, а по-важни са вашата сексуалност и външните ви форми. Вие прекрасно готвите и всяка вечер ще го чакате с топла вечеря. Но ако той не държи на вечери вкъщи, предпочита готова храна и излизане по заведения, то има леко разминаване с вашите и неговите очаквания. Вие сте любяща и грижовна жена, чудесно. Но помнете, че мъжът до вас има свое ниво на потребност в любов и грижа, и ако му давате повече от очакваното, можете да го задушите. А този, който има по-висока потребност да бъде обичан, а получава по-малко, може да остане гладен. Това са само малки примери, как нашите очаквания могат да съвпадат или да се разминават в отношенията. Разминаването води до неудовлетвореност.

Едно от важните неща, на които трябва да се научим е да обичаме. Има много курсове, тренинги, на които се обучаваме как да привличаме, създаваме стратегии да се омъжим, изучаваме как да комуникираме в семейните отношения и как да преминаваме през конфликтите. Всички тези знания и умения са много ценни и полезни. Но когато те се прилагат без обич, те се превръщат в манипулация. И другата страна винаги го усеща. Няма курсове, които те учат да обичаш, да влизаш в отношенията на 100 процента, а не с идеята, че ако не стане, винаги можеш да си тръгнеш. За да обичаш и да вървиш в любовта, трябва да имаш смелост. Никой не ти дава гаранции, винаги има риск да се нараниш, да загубиш себе си. Но когато ти си тотален в своята любов, тя се превръща в магия. Заслужава да я изживеете.

Мислите ли, че хората днес не могат да обичат? Нашите баби повече ли са обичали?

Не бих казала. В кръга, с който аз общувам, има много обичащи хора. Двойки, които са запазили отношенията си. Човек може да израсне в своята способност да обича, когато оставя сърцето си отворено дори след болезнения край на предишната връзка. Ако от всяко взаимоотношение запази като чувствен спомен любовта, а не страданието, тогава той израства и в следващата връзка развива тази любов още по-ярко. Но ако с всяка следваща връзка човек се затваря и дава по-малко, защото предишните отношения са били болезнени, то с годините започва да избира не със сърцето, а с ума си. А водени от ума, ние проявяваме претенции, виждаме несъответствията и е много трудно да намерим подходящ човек. Най-добрият вариант е сърцето и разумът да работят заедно.

Какво бихте посъветвали хората, на които е поставена тежка диагноза?

Човек трябва да се отнася внимателно към собственото си здраве. Започнахме разговора със самооценката и любовта към себе си. Един от начините да обичаш себе си е да се отнасяш внимателно и към тялото си, за да не се стига до тежка диагноза. В практиката си виждам хора, които се предават, отчайват се. Външно предприемат някакви действия, ходят на терапии, но вътрешно вече не се борят. Има и други хора, които се събуждат вътрешно – за любов, прошка, желание да направят това, което дълго време са отлагали. Ако лекарите са им определили някакъв кратък срок, те решават, че искат да изживеят оставащото им време така, както досега не са живели. Защото все не им е стигало времето или парите. Забравят предишните обиди и претенции към другите. Благодарят още сега на хората, които са с тях. И виждаме, че заболяването отстъпва. В нашата практика е имало такива случаи на хора с хронична бъбречна недостатъчност. На оздравителен курс по системата на Норбеков идва човек на хемодиализа. В началото пита преподавателя дали му гарантира резултат и получава отрицателен отговор. Лекарите същото вече се отказали от него. Тогава този човек приема своя край. Приема това, което може да се случи, вече без страх. Представил си как ще мине неговото погребение. Как ще плачат неговите родители. Какви ще са последните думи на приятелите му. Всъщност това, което е направил, е един вид прошка. Спомнил си хората, на които е обиден, и мислено им казал: останало ми е малко, защо да нося в себе си тази тежест. Отпуснал се, плакал. Часове наред стоял с тези мисли и чувства. Престанал да страда и да се обвинява. След това почувствал огромна празнота в себе си. В същото време и лекота и една голяма физическа умора. Легнал да спи, проспал повече от 20 часа и се събудил, тъй като му се ходело до тоалетната по малка нужда. Което не се случвало от дълго време, тъй като бъбреците му не отделяли достатъчно урина. След няколко месеца бъбреците му вече функционирали. Как да обясним това? Няма как. Можем само да предполагаме. Важно е, когато се постави сериозна диагноза, човек да види какво може да се случи и да се промени. Да не си затваря очите, а да действа. Ето, този човек е успял.

По въпроси те на Добринка ДИМОВА, интервю за вестник Марица Пловдив 23.11.2017